Част-5. пуе

Е-мейл Печат ПДФ
ЧАСТ 5.Подготовка на водача.
ГЛАВА 19.  Фитнес.
Занимавам се с мотоспорт от 14 г. и през цялото време нито за секунда не съм се съмнявал в положителното влияние на добрата физическа форма за резултата. Много мотоциклетисти, даже тези които участват в състезания на клубно ниво, не отделят необходимото време за своята физическа форма. Ако сте във форма, то може да карате далече, по-далече, ефективно да се справяте с пътните ситуации и получавате повече удоволствие. Нима това не си струва няколкото грама пот?
Съвременните състезания, както пистовите така и кросовите,  изискват от спортистите сила и издражливост. Именно поради това, мотоциклетистите не отстъпват на другите спортисти по физ.подготовка. Състезанието, това е каране, на по-високо ниво, поради това физическатаподготовка е нужна на всички мотоциклетисти, даже на тези, които никога не карат на писта. Признати експерти в областта на фитнес за мотоциклетисти, са бившият шампион по мотокрос Хари Семикс, Езра Луск, Джеръми МакГраф, Кевин Уиндъм, Джон Доуд и Стеф Ронкад. Хари ми оказа неоценима помощ при подготовката на тази глава
СЪСТЕЗАТЕЛИ И ВОДАЧИ. При професионалните състезатели по мотокрос максималното натоварва е върху мускулите на околораменната област. По време на съревнованието мускулите отделя млечна киселина, което влияе на силата на захвата и в точността на управлението. Особено силно от това страдат тези, които участват в супер- крос. Поради това кросовите състезатели освен обичайните ездови тренировки, отделят огромно внимание на сърдечно- съдовата система и силовата подготовка.
Спортният режим е полезен и за тези, които не се занимават професионално с мотоспорт. Само 3 тренировки на седмица са сърдечно-съдовата система и 2 силови тренировки и вие ще почувствате колко по-добре ви слуша мотоциклета.
ТРЕНИРОВКИ НА СЪРДЕЧНО-СЪДОВАТА СИСТЕМА.
За да укрепите своите сърце и кръвоносни съдове, е нужно пулсът да остава висок минимум 20 мин. Необходимият пулс се изчислява по формулата: 200 - възрастта. Ако отдавна не сте се занимавали със спорт, започнете по 20 мин. 3 пъти в седмицата. Ако се в добра форма, то по-добре тренирайте 4-5 пъти в седмицата от 20 до 60 мин. Може да тичате, плувате, въртите педали. Най-добре е да редувате всички тези видове, защото всеки, освен сърдечно -съдовата система, тренира различни групи мускули.
СИЛОВА ТРЕНИРОВКА. Тренировката с неголяма тежест 2-3 пъти в седмицата, няма да ви превърне в Шварценегер, но ще даде тонус на вашите мускули и ще подобри циркулацията на кръвта. Начинаещите, за да избегнат травми, трябва да започнат с 15 повторения. Под лека тежест разбирам тежест, която едва едва напряга мускулите в сравнение с обичайните движение. Ако претоварите мускулите, тяхното нарастване ще се забави, така че по-добре грешете в по-малката посока. Когато мускулите се адаптират, увеличете числото на сериите до две, после до 3. Не се увличайте с теглото и броя на сериите, вашата задача е да поддържате мускулите в тонус, а не да ги правите огромни. Големите мускули няма да ви помогнат при управлението на мотоциклета.
Силовият комплекс трябва да включва в себе си следващите упражнения:
Повдигане на пръсти, клякания, свиване на краката в коляното назад, коремни преси, лицеви опори и т.н.
Силовата тренировка може да се провежда с тренажор или тежести. Тренажора позволява да съкратите времето за тренировка и е по-лесно за ползване. Свободните тежести, освен мускулите, тренират още и координацията, защото трябва да поддържате равновесие по време на упражнение на движенията.
Лично на мен повече ми харесва тренажора, защото искам да се отърва по-скоро от тренировката. Ако имате някакви проблеми със здравето се консултирайте с лекар.
СПЕЦИАЛЕН МОТОЦИКЛЕТЕН ФИТНЕС. Повече професионални състезатели поддържат мнението, че за занимаващите се с мотоциклетен спорт най-важни са мускулите на долната част на гърба и краката. Например, многократният победител в АМА Гранд При 250 Рик Оливър, счита силният гръб за основа на успеха. Той съветва да използвате ръцете си само за управление и в никой случай като опора. А теглото на тялото се носи основно от мускулите на гърба. Оливър също така съветва да не забравяте и за мускулите на предрамото..... които се напрягат от операциите с газта, спирачката и съединителя по време на продължителни състезания.
В 80-те години се състезавах на двутактна YAMAHA RZ500, снабдена с 4 карбуратора и съответно 4 възвратни пружини. След състезанието не си чувствах ръцете и ме боляха в течение на няколко дни докато не започнах да правя специални упражнения. Оказа се, че най-добре е да стискам гъба за миене на съдове. Усилието е малко, но достатъчно. Целта не е мъртва хватка, а издръжливост.
Силните крака могат да работят като спомагателни амортизатори и да разтоварят гръбнака от резки тласъци на неравен път. Ник Хайден – шампион в СУПЕРБАЙК всеки ден по 1 ч. стиска с колена резервоара на своя мотоциклет, за да укрепи мускулите на бедрата си. По време на състезание те му помагат в завой.
Не трябва да забравяме за зрението. Не съм се обръщал към офталмолог, докато не разбрах, че не мога да виждам информацията на таблото на стадиона. Слагайки очила, установих, че съм губил колосално количество информация заради лошо зрение. Още следващото състезание свалих почти по секунда от време по за кръг, защото за първи от много години виждах къде карам. Освен скорост очилата ми вдъхнаха увереност и безопасност.
Ако вие подозирате, че имате проблеми със зрението, отидете на лекар. Това малко усилие може многократно да подобри вашето каране.  Много мотоциклетисти, които имат проблеми със зрението, си правят операции на очите, за да коригират зрението си. Помнете, че ефективността на зрението се променя в течение на деня. Очилата и стъклото на шлема трябва да бъдат абсолютно прозрачни и да нямат драскотини. Използвайте специална материя за тяхното почистване. Ако са надраскани – сменете ги.
Оливър играе бейзбол, за да тренира постоянно своята реакция, координация на движенията и периферно зрение, толкова важно за мотоциклетистите. Професионалните състезатели дори наемат треньори, които им помагат да тренират зрението си.
ДИЕТА. За да поддържате добра физическа форма, е важно правилно да се храните. Не си струва да ставате фанатични привърженици на диета, трябва да има граници. Намаляването на общото количество храна за деня ще ви помогне да стабилизирате теглото си. Ако след ядене не се чувствате преял, значи всичко е ок. Главното е да не намалявате количеството на белтъчините, тъй като те са нужни на мускулите. Най-добре е да намалите количеството на въглехидратите, които се съдържат в сладкото, хляба, макароните и т.н. Помнете, че ако не изразходвате калориите, получени с въглехидратите, те се превръщат в мазнина. Избягвайте прегряването и обезводняването. Винаги поддържайте правилен температурен режим на организма си и не допускайте обезводняване.
По повод на методите съществуват много противоречиви мнения. Метода зависи от климата. Веднъж, по време на 6-часово състезание по издръжливост, почувствах, че прегрявам. За щастие, предишната вечер гледах новини, в които имаше тема за футболист, починал на терена от топлинен удар. Запомних симптомите, които е имал – болки в главата, световъртеж, отпадналост. Внезапно разбрах, че всички тези болки ги имам и аз. После установих, че започнах да се държа неадекватно и се прибрах в бокса. Повече от всичко ме порази колко бързо се влоши моето състояние. Следващите 4 часа изкарах в климатизирана  стая, лежейки в поза на ембрион. Съотборниците постоянно ме наливаха с вода. Изпих повече от галон. Преди състезанието реших, че съм изпил достатъчно количество вода. СТАРАЙТЕ СЕ ДА НЕ ДОПУСКАТЕ ОБЕЗВОДНЯВАНЕ! Внимателно следете за своето и на другите в групата състояние.
ОХЛАЖДАНЕ С ИЗПАРЕНИЕ. С помощта на отделянето на пот, организма поддържа температурен режим. Веднъж ми се наложи да прекося пустиня в Калифорния при температура на въздуха повече от 130 градуса по F. Намокрих вълненият си пуловер, облякох го под якето и съвсем леко отворих вентилационните отвори. По време на движението въздухът проникваше под якето и изпаряваше водата , така охлаждаше моето тяло. Нормалната температура на човешкото тяло е 98.6 F. Ако температурата на въздуха е повече от тази стойност в никакъв случай не трябва да се събличате, защото това само ще увеличи температурата на  тялото ви. Вентилацията на екипите е проектирана за 80-95 градуса. Помнете, че тялото отделя пот за поддържане на температурата, затова пийте много течности. Съществуват специални спортни напитки, съдържащи различни соли, захар, витамини и минерали, които бързо се усвояват от организма. От собственият си опит ви съветвам да ги пиете резредени с вода в пропорция 1:1.
ИЗВОД: надявам се, задачата е ясна. Нужно е да поддържате добра форма, да тренирате гърба и краката си, да развивате издръжливост на околораменните мускули, да следите за зрението, да си тренирате реакцията , правилно да похапвате и да не оставате без вода. Затова ще получите възможност да карата по-бързо и безопасно и да извличате повече удоволствие от процеса.
В качеството си на бонус можете да разчитате на дълъг живот. Защото ПЪРВО: здравните проблеми ще ви заобикалят, ВТОРО – ще можете по-добре да се справяте с аварийни ситуации. Нужно е тренировките да ви станат навик. Ако ви харесва да ходите в зала, сте изминали половината път, а ако вие, както и аз, търсите повод да пропуснете тренировката, ще ви дам съвет – тренирайте с приятел. За мен такъв приятел стана Мейси – кучето на моят приятел Рей. Започнах да я разхождам и с удивление се изненадах, че това ми харесва. Сега всеки ден изминаваме по 10 км, ако съм с ролери и 20. При това съвършено не е важно през коя част от денонощието ще се разхождам. Мейси винаги е готова да се присъедини. С такъв партньор е невъзможно да загубиш форма.
ЧАСТ 5,
Глава 20.
Най-добре описва подхода към екипировката древната източна мъдрост: “В добри обувки, забравяш за краката си”. По същият начин в добра екипировка забравяш за тялото си. Лошата екипировка не само понижава комфорта, а и ограничава движенията, което може да доведе до авария. Мотоекипировката е създадена за защита на водача от капризите на времето и травмите при падане. Правилно подбраната екипировка превръща всяко пътуване в удоволствие. А неподходящата е способна да развали всяко чудесно пътешествие. При създаване на екипировките целта е да се намери компромис между комфорта и безопасността. Достатъчно лесно е да постигнеш едното, но само майсторите могат да успеят и в двете направления.
При покупка трябва за себе си да решите в коя посока да изберете този компромис. За правилното решение е нужно да знаете основните свойства на материалите и технологиите. Репутацията на някои производители е  по-добра от други, но това не значи, че оборудването трябва да се купува само по марката. Всички производители имат качествени модели, но качеството не е единственото, на което трябва да обръщаме внимание.
Страна на произход: произхода на изделието може много да каже за него, но не съществуват някакви основни правила. Качеството на продукта определя неговата цена, която включва труд, материали и разход за дистрибуция. Индустриалните страни като САЩ, Германия, Великобритания, могат да произвеждат висококачествена продукция, но себестойността на труда в тези страни е много висока. За това много компании преместват производството зад граница. Развиващите се страни Корея, Пакистан, Китай, могат да произвеждат трудоемка продукция като комбинезони и ръкавици, много по-евтино. Простите изделия като тениски, себестойността на които изцяло зависи от материала, могат да бъдат произведени във всяка страна. Болшинството от мотоекипировката е много трудоемка, затова почти всичко се произвежда в Далечният Изток. Например изделията с марка  HD, се произвеждат в Корея. А JR в Пакистан.
ИКОНОМИКА. Всяко изделие преди да попадне на стелажите, където можете да го купите, изминава дълъг път. Разходите по този път са главна част от стойността на изделието. Например, себестойността на чифт мото-ботуши е 24 долара. Производителят, който в даденият случай наричаме вносител, ги продава за 34 долара. Дистрибутора иска за тях вече 53, а крайният търговец – 125. Съществуват производители на висококачествена продукция, имащи производство в страната на крайната продажба. При същата схема на дистрибуция, крайната цена достига 350 долара. Ако, разбира се, искат да поддържат подобно ниво на рентабилност, но като правило такива производители имат две преимущества – гарантирана поддръжка и контрол на качеството.
МАТЕРИАЛИ. При избор на екипировка отначало е нужно да се разберем с материалите. Естествената кожа притежава отлична износоустойчивост и издръжливост. Поради това практически всички състезателни комбинезони, се изготвят от нея. Но има различни кожи. Обработените кожи на елен, лос или кенгуру по-добре издържа на изтъркване, отколкото телешката кожа, а след пране остават меки, но са много по-скъпи. Кожата на кенгуруто е най-лека при еднаква здравина, но има различна дебелина. Освен това е много трудно да се намери достатъчно голямо цяло парче от такава кожа заради това комбинезоните от кенгурува  кожа се шият от парчета. Качеството на кожата много зависи от изработката. Ако използвате много боя, то кожата ще започне да се цепи. Освен това остатъкът  от боята ще премине в кожата ви. Склонността на кожата към зависи и от pH на вашата кожа. Ако кожата ви е киселинна, избирайте светли кожени изделия защото те по-малко линеят
Сравнително неотдавна технологиите за преработка на кожите извършиха пробив. Сегашните кожени изделия могат да се перат в перална машина. Имам такова яке и мога да кажа, че е много добър избор
Може да се каже, че естествената кожа се е превърнала в стандарт за мотоциклетистите , но в последно време все по-силно навлизат синтетичните материали . Синтетиката се разделя основно на две категории. Едната е найлон, а другата –арамид , по-известна под търговската марка на Дюпон - кевлар и кордур
Идеалният материал трябва да бъде достатъчно здрав и еластичен, за да не се скъса при изтриване. Качествените найлони са достатъчно здрави и имат добра еластичност. Арамидите са много по-здрави но не притежават еластичност. За това при производството на материал за екипировка се използва смес от арамиди и специални разтегливи материали, като Спандекс Най-много се използва смес от 30% арамид и 70% Спандекс.
Всички преимущества на добрите материали се губят, ако шева не е качествен. Конеца трябва да е от найлон, за да се разтяга, арамидната нишка при натоварване разрязва материала.
КРОЙКА
Начина на съединяване на детайлите на дрехите е много важен. Шева е слабото място, колкото по-малко шевове, толкова по-добре. Евтините панталони и якета се шият от много парчета. Ако искате да украсите своя комбинезон, по-добре направете апликация на голямо парче кожа и го пришийте цяло, отколкото да кроите и пришивате отделни елементи.
Типа на шева е също така от значение, на колкото по-критично място е шева, толкова по-добре трябва да е защитен от изтриване при падане.
Всяка дупчица намалява здравината на кожата, затова многото шевове не винаги са добре. Разстоянието между отворите на перфорирана кожа трябва да са не  по-малки от 1,5 см., в противен случай мястото може да се разкъса при падане.
ЗАЩИТА
Защитните елементи в мотоекипировката притежават различна способност да поглъщат ударите. Най-добрите от тях са изработени от високотехнологични пенести материали, способни да превръщат енергията от удара в топлина. Отвън са покрити с твърда облицовка,която разпределя удара на максимална площ пяна. Защитата на гърба е конструирана така, че да отведе натоварването от гръбнака към по-издържливи места.
Защитата е ефективна, само ако се намира на правилното място. Ризниците станали популярни в последно време не могат да задържат защитата на място, ако се ползват самостоятелно както обикновените якета. Поради това те са подходящи само при спокойно каране. На писта, върху тях трябва да се облече яке, или да се използват класически решения.
ОБЛЕКЛО
За писта най-добре подхождат целите комбинезони, или такива, при които, якето и панталона се свързват с цип. В противен случай якето може да се повдигне при падане и да лиши тялото от защита.
Изборът кожа или синтетика е сложен. Кожата е тежка, в горещо време е некомфортна, затова пък отлично издържа на изтъркване и е по-лесна за ремонт.
Синтетиката е много по-комфортна за всекидневно каране, но издържа само едно падане, жертвайки се заради собственика си. Помнете, че и най-скъпата екипировка е многократно по-евтина от вашата кожа
За улично каране аз предпочитам синтетичните костюми. Те имат удобни джобове, а с помощта на подплати може да се приспособяват за различно време. Някои костюми имат защита от много добро ниво, позволяващо да се използват при всякакъв вид каране.
На писта съм винаги с кожа. Ако често сте на писта ви препоръчвам да си ушиете комбинезон по поръчка. Първо е по-удобен, второ шивача ще ви предложи и помощ при евентуални ремонти.
РЪКАВИЦИ
Ръкавиците са много важен елемент от екипировката, защото се намират между вашите ръце и основните органи за управление на мотоциклета. Винаги ми е било трудно да открия чифт, който да ми пасне, затова започнах производство на собствена конструкция. Ръкавиците преди всичко трябва да бъдат меки и гъвкави. Най-добрите ръкавици се правят от кожа на лос, елен, кенгуру, теле, агне и крава. Кожата се разтяга при употреба, затова при проба, ръкавиците трябва да са леко стегнати. Те трябва да имат и допълнителна защита на местата, които най-много страдат при падане- дланите и кокалчетата. Модните сега карбонови накладки на кокалчетата не са най-добрият избор. При удар, карбона се разпада на много остри парченца, които могат да ви наранят. Ако ви харесват такива, с изразена защита на кокалчетата, най-добре си вземете такива с пластмасова защита. Добрите ръкавици имат надеждна система за закопчаване, която ще ги задържи на място при падане. . Обикновените или работните ръкавици са направени да се свалят и слагат лесно и не са подходящи от тази гледна точка Старайте се да избягвате и такива с множество шевове.
МОТОБОТУШИ
До неотдавна можеше да си купим чифт боти, които да ни служат вярно много години. Сега пазара е запълнен голямо количество нискокачествени мотоботуши, направени от синтетични материали и облепени с пластмасови планки с цел да се повиши защитата. За наше съжаление, производителите установиха, че тези ботуши се продават добре и често. За наше щастие, обаче, на пазара останаха производители, които предлагат ботуши от естествена кожа, с качествена защита и сменяеми подметки. Мототуристите все още могат да намерят и такива с защита от вода. По време на покупката се убедете, че освен че са ви  удобни, те добре прилягат и на екипа с който ще ги носите. Много панталони имат вградена защита на пищяла, затова ботушите трябва да са широки горе. Ако карате с дънки, горната част на ботушите трябва да е тясна. Важно е и гъвкавостта при глезена във вертикална равнина да е удобна за вашият стил на каране.
ШЛЕМОВЕ
Това е най-важният елемент от екипировката и за него на трябва да се стискате. Ако имате глава за 10 долара ,можете да и купите 10 доларов шлем. Точният шлем трябва плътно да седи на главата без да я стяга силно.
Общото правило е да изберете шлем с минимален комфортен размер. Вътрешността на новият шлем има навика да се свива, увеличавайки пространството за главата ви, поради това шлема, който при покупка седи свободно, след време ще започне да се движи свободно и дори може да излети от главата ви при авария. Важна е и формата на вътрешността. Хората имат различни глави ,затова някои производители предлагат и различни вътрешности. Неправилно подбраният шлем, ще доведе до болки в главата на местата с най-голям натиск. Колкото повече шлемове премерите, толкова е по-голяма вероятността да намерите подходящият за вас. Затова, шлем се купува в магазина, а по каталог, се поръчва само ако знаете точният номер, модел и марка. Не използвайте местният търговец за пробна, а след това да поръчате по каталог. Купете шлема от него, ако разбира се той е го е заслужил с нивото на предлаганото обслужване.
Поносете шлема възможно повече, проблемите с комфорта не се проявяват след 30 секунди носене.
В номерацията и сертифицирането на шлемовете има много различия. Шлемове се сертифицират в транспортният департамент (DOT) и в SNELL фондацията. И двете организации изпробват способността на шлема да издържи удар, да устои на проникване на външно тяло, да се задържи на главата и да осигури достатъчно периферно зрение. Стандартите на  SNELL са по сериозни, затова те са необходими за състезания. Всички шлемове, преминали през ситото на SNELL, издържат (DOT) проверките. Някои шлемове сертифицирани от DOT осигуряват защитата на SNELL, независимо, че не са тествани от нея. В никакъв случай не купувайте шлем без да има поне DOT.
Мотоциклетните шлемове са за едно падане!
Те поглъщат енергията на удара чрез разрушаване на вътрешният слой пенест материал. Дори обвивката да е като нова, шлемът може да е негоден, защото материала на вътрешността вече е отработен. Задачата на външната част е да преразпредели енергията на удара на максимално голяма площ пяна и да противостои на проникване. Ако сте падали и шлема се е удрял в земята, най-вероятно ви трябва нов! Ако имате съмнения, се обърнете към производителя, повечето предлагат безплатни консултации.
Добрият шлем може да прослужи до 10 години, само ако правилно го употребяваме. Не го слагайте на резервоара и не го дръжте в гаража, където бензиновите пари ще повредят структурата на вътрешността. Не го окачвайте на огледалото или на друг стърчащ предмет, защото натиска ще е съсредоточен на малка площ и ще се образува вдлъбнатина в пяната. От време на време вътрешната част трябва да се почиства. Шлема има и нужда от почивка, редувайте го с друг при всекидневна езда.
ARAI и SHOEI са най добрите шлемове на американския пазар. SUOMY и скъпите модели на HCJ също не са лош избор. Не избирайте според марката, вземете този, който идеално ви подхожда.
И помнете, че евтиният шлем не е добър
ЧАСТ 5. ПОДГОТОВКА НА ВОДАЧА
ГЛАВА 21. ТРЕНИРОВКИ НА ПИСТА
За всеки мотоциклетист е полезно карането на писта. Дали участвате в клубни състезания, ходите на  работа с мотоциклета или просто карате през почивните дни, към пистата може да имате само едно отношение – колкото повече толкова по-добре. Разбира се, ако вие сте професионален състезател,вас ви очакват на пистата с отворени обятия, но как да попадне там простосмъртен?
Всичко е много по-просто отколкото вие мислите. Търсенето на пистово време постоянно расте, по целият свят се появяват все нови и нови клубове и  школи, предоставящи възможност да покарате на писта. Посетете местният мотодилър, най-вероятно той спонсорира няколко пистови дни. Ако не, потърсете школа или клуб, които ще ви помогнат. В края на краищата, може да потърсите и  в Интернет.
Но не се хвърляйте на първото попаднало ви предложение. Цената може да варира от $100 до $2000. Вие  можете да попаднете в група, която целият ден ще разучава базови приоми, а можете и да попаднете на напълно свободни тренировки. Така, че най-добре е да разберетеот тези, които вече тренират  в група, какво трябва да очаквате, ако решите да се присъедините към тях.
Защо?
Желанието да отидете на писта поражда много въпроси. Готов ли съм? Как да  подготвя мотоциклета? Какво да бъде налягането на гумите на пистата? Къде е най-добре да изпреварвам? Ще се постарая да отговоря на тези и други въпроси, но за начало ще отговоря на главният въпрос. Защо?
Първо, улицата  не е добро място за търсене на предела на своите и на мотоциклета възможности. На улицата сте длъжни да  спазвате правилата на движението, да следите за трафика и състоянието на настилката. На пистата вие можете напълно да се съсредоточите на управлението.
Второ, вие преминавате през едни и същи завои. На улицата един и същ завой се променя  в зависимост от обстановката, на пистата той остава непроменен кръг след кръг. Знаете неговият радиус, неравностите на платното, пукнатините и  другите особености. Можете в стабилни условия да експериментирате с точките за вход, спиране, апекс, ъгъл на наклон.
Ако вече сте се научили да карате на границата, на пистата може да отидете по-далече. Например, да почувствате, как гумите се държат при поднасяне.
Във всеки случай, на пистата разбирате, че пределите на  мотоциклета са много по-далече от колкото мислите. Възможно е , да сте имали  ситуации, когато сте влизали в завой твърде бързо а после с  ужас сте  наблюдавали  приближаващия се камион. След няколко дни на писта  ще се справяте с такива ситуации без паника, като просто наклоните мотоциклета повече. Паниката  се появява не защото сте достигнали границата, а защото не знаете къде преминава тази граница.
Пистата е не толкова  за отчаяни адреналинманияци, тя е полезна за всички. Нивото на вашите  навици и модела на байка не са важни. Просто идете на пистата и ще се научите да действате в аварийна ситуация спокойно и уверенно. Даже ако сте спокоен и акуратен водач,  това рано или късно ще ви потрябва. Впрочем, винаги има хора,  които не трябва да уговарям. В тях има силен състезателен дух. И не е важно, участват ли те в клубни състезания или се борят за време на обиколка, след известно време стават зависими от пистата. Вие също с удивление може да разберете, че сте завладяни от пистата. За вас има специални клубове, например NESBA (Northeast Sport Bike Association), която предоставя на новопостъпилите по две безплатни излизания от по 20 минути. Те са като дилъри на дрога  - първата доза е безплатна.
Разпространено опасение – ще падна и ще разпилея мотоциклета. Но защо ще падате?  Говорим за един ден на пистата, а не за състезания. Никой не ви кара да карате по-бързо отколкото искате и можете. Риска определяте сами. При това на пистата няма странично и насрещно движещи, всички карат в едно направление и всички са съсредоточени в карането. Няма да карате с някой, който мисли за ядене, слуша музика или говори по мобилен телефон. А  на улицата такива хора са навсякъде. Разбира се, ако рискувате, можете да паднете, но това ще стане в много по-безопасна обстановка, отколкото на улицата.
Има още едно опасение – на всички ще преча. Това  зависи от организацията на деня. Някои клубове едновременно пускат на трасето водачи  с различна подготовка и на различни типове мотоциклети. Разбира се от вида на профучаващите покрай вас  майстори може да настръхнете, но повярвайте ми, че за тях ,това че ще ви изпреварят не представлява никаква трудност, а за вас - никаква опасност. Някои клубове делят водачите  групи по ниво на подготовката, така че вие можете да се запишете в група за начинаещи. В такива групи действа правилото "не изпреварвай" или "изпреварвай само на правите". Разбира се, в такива групи бавният водач ще задържа останалите, но инструкторите могат така да подредят  и водят групата, че да няма проблеми. Ако подозирате, че ще сте най-бавният в групата, поговорете с организаторите, и те навярно ще би помогнат. Въобще, през тези дни цари много дружеска атмосфера, така че смело се обръщайте за помощ.
Как да подготвя мотоциклета?
Изискванията към байка зависят от клуба. За NESBA е достатъчно  да залепите фара и да покажете талон за технически преглед. Други клубове изискват пълна подготовки на байка, включвайки замяна на антифриза с вода и фиксиране на някои  крепежни елементи със специална тел. Узнайте изискванията и отрано подгответе мотоциклета в съответствие с тях.
Всички клубове провеждат преглед на байка преди да излезе на трасето. Ако във вашият клуб това не се прави, сериозно помислете за неговата смяна. Кой знае, какво ще изпадне от тази, “кошница” която всеки момент ще ви изпревари.
Ето минималният списък за проверка:
- Гумите трябва да имат  минимум 75% от протектора и да нямат  пробождания и прорези
- Спирачките трябва да бъдат тествани, накладките да не са износени, течност не трябва да тече, болта за закрепване на ръчката на  предната спирачка да е  затегнат.
- Закрепването на стойките, стъпенките и изпускателната система да са затегнати.
- Веригата и   зъбните колела да не са износени. Веригата трябва да е натегната. Не натягайте веригата твърде силно, защото окачването на писта работи в пределни режими. Използвайте препоръчаните от производителя значения или даже немного отпуснете веригата. Помнете, че натягането се прави с водача в седлото. Ако я регулирате на празен мотоциклет, то тя ще е много натегната.
- Осветителните прибори трябва да са налепени, за да не се пръснат парченца по пистата при падане. Съветвам ви да изключите  фара – разтопеният скотч много трудно се почиства.
- Огледалата и мигачите също е препоръчително да се свалят.
Някои клубове искат да се смени антифриза с вода. Такова искане не се среща често, защото може да отблъсне евентуални членове. Съветвам ви да смените антифриза с вода, защото, ако той се разлее на  трасето, то ще стане много хлъзгаво и не се почиства лесно. Същото се  отнася и за фиксацията с тел. Малко клубове го искат, за да не губят клиенти. Фиксацията на крепежните елементи се състои в пробиване на малки отвори в главите на болтовете, прокарване на тел през тези отвори и закрепване на краищата на телта така, че да не може да се развие болта от вибрациите. На състезателните мотоциклети така се подсигуряват като минимум болта за източване на  маслото, капачката отвора за наливане на масло и масленият филтър. Но повечето състезателни асоциаций изискват фиксацията на почти всичко  - болтовете за закрепване на спирачните апарати, осите на колелата, капачките на радиатора и др.. Моят  съвет – фиксирайте всичко, дори клуба ви да не го изсква. Първо, това ви гарантира, че нищо няма да се развие от вибрации. Второ, прокарването на телта ви гарантира, че не сте  забравили да затегнете някой важен болт.
Не е лошо преди излизане на писта да поставите защитни тапи. Сега на пазара има тапи за рама, носача на задното колело и кормилото за  всички модели спортни мотоциклети. Тези сравнително евтини неща ще ви спестят маса пари, за възстановяване на пластмаси след падане. Отнасяйте се към тапите, като към защитна екипировка за мотоциклета.
И така, запознайте се с изискванията на клуба и подгответе вашият мотоциклет за пистата. Даже  вашия клуб да не изисква подготовка на байка в съответствие с състезателният  регламент, аз ви съветвам да го направите.
Какви гуми да изберем?
Дните изкарани на писта са отлична възможност да изпробвате състезателни гуми. Всички производители произвеждат модели, изготвени от специални смеси. Тези модели имат някакво подобие на протектор, благодарение на което получават DOT сертификат, но аз не ви съветвам да ги използвате на улицата. А  на писта е друго нещо – те ви позволяват да спечелите време на обиколка или да повишите безопасността при същото време за обиколка. Само не забравяйте да ги загреете добре. Тези гуми  работят при високи  температури, затова  и не препоръчвам да ги използвате на улицата - там няма къде да ги загреете.
Пистата предоставя възможност да узнаете поведението на гумите с които карате по улицата. Обикновените гуми при грамотно управление позволяват много добри времена на обиколка . Но помнете, че сликовете са по-добри за писта, затова не се гонете със състезатели, ако сте с обикновени гуми.
Какво трябва да бъде налягането в гумите?
За улична езда е необходимо да се подържа налягане , според препоръките на производителя. Ако го намалите,  гумата може да прегрее при  дълго каране. На писта  сесията е 20-30 минути, така че може малко да намалите налягането, за да се загрее добре гумата.
Оптималното налягане е нужно да се подбере внимателно. Прави се така: напомпвате гумата до 2,0-2,4 атмосфери. Ако денят е хладен под 15 градуса, започнете с 2,0. Ако е горещо повече от 30 градуса, започнете с 2,4. Загрейте гумата в продължение на няколко обиколки, после дайте газ. В края на  сесията веднага свалете ръкавицата и пипнете гумата. Ако са хладни или леко топли, вие не ст постигнали температурният режим и налягането трябва да се понижи с  0,1атм.. Ако гумите са много горещи и имат по края синкав отенък, то следва да повишите налягането с 0,2 атм..
Може ли да вземем мотоциклет под наем на пистата?
Някои школи предоставят на курсантите подготвени мотоциклети по тяхно искане. Например, Keith Code's California Superbike School взима за обучение само $200 повече, ако курсанта кара техен  мотоциклет. В школата на Фреди Спенсър на курсантите  въобще не се разрешава да използват свой байк за обучение, на всички се дават еднакви Honda CBR600. По-добре е да  използвате мотоциклет на школата. Това ще ви спаси от необходимостта да подготвяте своя мотоциклет и да го закарате до мястото на обучението. Освен  това, мотоциклета от школата ви дава възможност да почувствате преимуществата на професионалната настройка на окачването.
Какво да облека?
Изискванията към  екипировката зависят от клуба. Всички клубове искат: шлем, ръкавици, ботуши и якета. Някои искат панталони със защита, за други е достатъчно, ако обуете още едни джинси от горе.
Мой съвет – излизайте на писта в пълна защита независимо от изискванията на  клуба. Пълната защита включва: цял комбинезон или такъв, на  който якето се закрепва здраво за панталоните, твърда защита на гърба, рамената, лактите и коленете. Ръкавици с краища минимум 6 см. над ръкава. Краищата на  ботушите да покриват панталоните  минимум на 10 см.. Шлем не по-стар от 3 години и нито веднъж да не е падал.
Синтетичните екипи предоставят нелошо ниво на защита, но стесняват свободата на движение върху мотоциклета. Освен това, при падане такива комбинезони страдат много повече от кожените.
Как да се готвим?
За писта е нужно да бъдем в добра  форма. Като правило, денят на пистата минава в шест -седем  20-30 минутни сесии, твърде много за неподготвен водач. Често може да се види, как уморени мотоциклетисти седят някъде на тревата, вместо да карат..
Умората се предизвиква преди всичко от психическо, а не физическо натоварване. Пистата предизвиква езда на предела. В състояние на паника всички мускули прекомерно се напрягат, и затова бързо се уморяват. Често се случва така, че  човек в края на деня кара със същата скорост, както и в началото, а това е заради умората. Затова се постарайте да си създадете комфортна обстановка, постепенно увеличивайки скоростта.
Изморените мускули на ръцете и раменете ви сигнализират, че не сте се отпуснали достатъчно. Старайте се принудително да разхлабвате ръцете и тялото си на всяка обиколка, или поне през една.
Варианти за един тренировъчен ден
Някои карат на писта, за да прекарат приятно свободното си време, но повечето все пак искат да постигнат някакви цели. За постигането на тези цели е нужно да изберете правилен път. Разбира се, може да изберете клуб или школа според парите или разположението, но не по-маловажен фактор за избора се явява методиката.
Всички пистови дни се делят на следващите категории:
- Открит ден. "Благодарим за парите. Можете да вървите да карате".
- Контролируем ден. "Не сме школа. Но в случай на нужда - питайте".
- Състезателна школа или школа за управление. "Вие сте дошли тук да се учите, така че правете, каквото ви се казва".
- Клуб. "Научете се да плувате или потънете. Само не се моткайте"
Всички дни на писта имат определени правила, които се съгласуват с правилата на школата/клуба или с правилата на самото трасе. Ако няма никакви правила, не участвайте в този ден.
Минималните правила са:
- Влизането на пистата е възможно само на едно място
- Излизането от пистата е възможно само на едно място
- Всички карат в една посока. Никога и при никакви обстоятелства не карайте в другата посока.
- Никога не стойте на платното на пистата.
- Ако по някаква причина е необходимо да намалите, вдигнете лявата ръка или свалете крак от стъпенката,за да  предупредите другите водачи.
Открити пистови дни
Откритите пистови  дни са най-малко организирани, но най-скъпи. Цената се колебае в пределите на $100-200. Организаторите, са най-често някой дилър, или група ентусиасти. Правилата за поведениея на пистата са най-демократични. Някой идиот е способен да развали целият ден, аконе се намери кой да го постави на място . Ползата от такъв ден изцяло зависи от организаторите. Група опитни и сериозни хора  могат да организират всичко на високо ниво. От тълпа идиоти е по-добре да сте далеч.
Като правило, за да се присъедините към нормална група, само желание не стига. Нужно е някой да ви заведе и вие да се вписвате в нивото на групата. Ако сте по-бавен, ще се наложи да ви изпреварват, а ако сте по-бърз ще трябва вие да изпреварвате. Помнете, че отговорността за това носи изпреварващият.
Къде е най-добре да изпреварвате?
Не съществват общоприети зони за изпреварване, тяхното разположение зависи от конфигурацията на пистата. При изпреварване трябва да помните, че не сте на състезание и не дават награди. Ако не можете да се решите да изпреварите, на чувствате, че сте по-бързи, излезте от пистата и отново влезте на нея преди по-бавният водач, или намалете, за да го пуснете по-далече. Това не е така ефектно, както изпреварването с последващо махване с ръка и изчезване в точка, но е-много по-безопасно.
Изпреварването е нужно да се извърши в момента, когато изпреварваният се отдалечи от вас. Например, изпреварване по вътрешният радиус се извършва на изхода от завоя, когато изпреварваният започне да изправя траекторията, премествайки се към външният край на банкета. Може да изпреварваме при спиране в началото на завоя, когато изпреварвания се премества навън към точката за вход. Това изпреварване е по-сложно, защото има риск от пресичане на  траекториите ви, така че бъдете внимателни. Ако не ви харесват изпреварванията на собственна отговорност, по-добре посещавайте контролирани пистови дни.
Контролирани пистови дни
Контролираните дни са малко по-скъпи, но са по-организирани. На трасето винагиегда присътства опитен инструктор, който контролира ситуацията и помога на  новаците. Именно такива дни организира NESBA.
NESBA разделя водачите на три категории - новаци, опитни и експерти. Новаците карат на малки групи след инструктор, който им демонстрира правилната траектория, и следят за това как те я описват. Инструкторът увеличива темпа от сесия на сесия. Новаците не могат да изпреварват инструктора, а един друг могат да се изпреварват само на определени места.
Опитните водачи също карат зад инструктор и не могат да го изпреварват , но могат да се изпреварват по между си където искат, освен в завоите. Инструкторът следи за техниката на управление и за реда в групата.
Групата на експертите няма инструктор и ограничение за изпреварване единственото изискване е, изпреварването да е безопасно. Именно в такива групи карат и самите инструктори.
Карането в NESBA е комфортно за водичи на всякакво ниво, защото винаги може да разчитат на помощ. То е безопасно, защото бавните водачи се намират под наблюдение и изпреварването се извършва с всички мерки за сигурност. Има и водачи, които се намират между групите, карането в бавна група им е скучно, а от бърза изостават. С такива водачи инструкторите могат да се занимават индивидуално, за да повдигнат нивото им до по-бърза група.
Състезателни школи и школи за управление
Школите са много разпространени. Някои от тях предлагат само управление, други добавят и теория. Преди да се запишете в школа, поговорете с тези, които вече са я завършили, прочетете отзиви в печата.
На някои не се харесва твърдата дисциплина в школите, когато е нужно да се изпълнява упражнение независимо от това, колко то е полезно за вас. Някои предпочитат индивидуални занятия, а в школите всички занятия са групови. Като цяло, се постарайте да разберете, подхожда ли ви начинана обучение в школата, за да не съжалявате за загубеното време и пари.
Състезателени клубове
Състезателените клубове са разпространени по целия свят. Познавам човек, състезаващ се на CBR900RR в Русия имам приятел от Холандия, член на друг състезателен клуб. Като че ли навсякъде, където има  двигатели и бензин , а в мъжете тестостерон , рано или късно започват да се състезават. Състезават се даже на моторни косачки, защо да се учудваме на  популярността на състезанията с мотоциклети.
Състезателеният клуб е огромна крачка напред с оглед на безопасност и дисциплина в сравнение с кварталните надпревари. Съществуват регионални и национални клубове, обединяващи състезатели от всички нива от начинаещи до шампиони. За членство в  някои от тях е достатъчно да имаш подготовен мотоциклет, за други искат спортни заслуги.
Обикновено за постъпване в клуб е нужно да се премине теоретично обучение, където ще научите за предназначението на флаговете и, ако имате късмет за особеностите на  трасето. После се провежда практическо упражнение, на което ще ви покажат основните приоми за управление на мотоциклет. Идвайки сутринта, привечер е напълно възможно да се окажете в стартовата решетка на първото си състезание за начинаещи. След гонката е и записването в клуба. Няма да ви приемат само ако направите нещо наистина глупаво, например да се врежете в някой или да се сбиете.
Всеки, който има мотоциклет и няколко стотин долара, има възможност да получи състезателен лиценз Повечето клубове изискват от своите членове наличието на подготвен мотоциклет. Охладителната система да е пълна с  вода, осветителните тела да са демонтирани или облепени, целият крепежда бъде фиксиран. Много хора подготвят по този начин своя пътен мотоциклет веднъж – два пъти, после си взимат мотоциклет специално за състезания.
Едно от преимуществата на членство в състезателе клуб е евтиното пистово време. Например, Central Roadracing Association предлага на своите членове цял ден на писта само за  $50.
Другое преимущество е  съревнованието. Един мой приятел много активно караше по  улиците. Аз дълго го уговарях да постъпи в клуб, но той просто не вярваше, че ще получи на пистата повече удоволствие. Накрая, подавайки се на уговорките, той посети пистата и с удивление разбра, че съвсем не умее да кара. Започна активно да се занимава и се гордееше с прогреса си. Накрая, получи състезателен лиценз, започна да участва в съревнования и чак тогава разбра разликата между каране и състезание. Състезанията не са за всички, но тези на които им харесват, не могат да живеят без тях.
Просто го направи!
Потърсете в Интернет, попитайте в мотомагазините, поговорете с приятели, запишете се в местен клуб или просто участвайте в пистов ден. Елата на пистата, обещавам ви, че няма да съжалявате. Е, ако не паднете. Но така лесно няма да паднете!
Пистата е единственото  място, където може да оцените своите способности и възможностите на  байка. И не е важно, начинаещ ли сте или сте най-бързият сред познатите ви. Излезте на писта и разберете, колко струвате в същност. Награда ще ви бъдат новите навици, които ще използвате и на улицата.
ЧАСТ 5.Подготовка на водача. ГЛАВА 19.  Фитнес. Занимавам се с мотоспорт от 14 г. и през цялото време нито за секунда не съм се съмнявал в положителното влияние на добрата физическа форма за резултата. Много мотоциклетисти, даже тези които участват в състезания на клубно ниво, не отделят необходимото време за своята физическа форма. Ако сте във форма, то може да карате далече, по-далече, ефективно да се справяте с пътните ситуации и получавате повече удоволствие. Нима това не си струва няколкото грама пот?            Съвременните състезания, както пистовите така и кросовите,  изискват от спортистите сила и издражливост. Именно поради това, мотоциклетистите не отстъпват на другите спортисти по физ.подготовка. Състезанието, това е каране, на по-високо ниво, поради това физическатаподготовка е нужна на всички мотоциклетисти, даже на тези, които никога не карат на писта. Признати експерти в областта на фитнес за мотоциклетисти, са бившият шампион по мотокрос Хари Семикс, Езра Луск, Джеръми МакГраф, Кевин Уиндъм, Джон Доуд и Стеф Ронкад. Хари ми оказа неоценима помощ при подготовката на тази глава             СЪСТЕЗАТЕЛИ И ВОДАЧИ. При професионалните състезатели по мотокрос максималното натоварва е върху мускулите на околораменната област. По време на съревнованието мускулите отделя млечна киселина, което влияе на силата на захвата и в точността на управлението. Особено силно от това страдат тези, които участват в супер- крос. Поради това кросовите състезатели освен обичайните ездови тренировки, отделят огромно внимание на сърдечно- съдовата система и силовата подготовка.            Спортният режим е полезен и за тези, които не се занимават професионално с мотоспорт. Само 3 тренировки на седмица са сърдечно-съдовата система и 2 силови тренировки и вие ще почувствате колко по-добре ви слуша мотоциклета.           ТРЕНИРОВКИ НА СЪРДЕЧНО-СЪДОВАТА СИСТЕМА.            За да укрепите своите сърце и кръвоносни съдове, е нужно пулсът да остава висок минимум 20 мин. Необходимият пулс се изчислява по формулата: 200 - възрастта. Ако отдавна не сте се занимавали със спорт, започнете по 20 мин. 3 пъти в седмицата. Ако се в добра форма, то по-добре тренирайте 4-5 пъти в седмицата от 20 до 60 мин. Може да тичате, плувате, въртите педали. Най-добре е да редувате всички тези видове, защото всеки, освен сърдечно -съдовата система, тренира различни групи мускули.            СИЛОВА ТРЕНИРОВКА. Тренировката с неголяма тежест 2-3 пъти в седмицата, няма да ви превърне в Шварценегер, но ще даде тонус на вашите мускули и ще подобри циркулацията на кръвта. Начинаещите, за да избегнат травми, трябва да започнат с 15 повторения. Под лека тежест разбирам тежест, която едва едва напряга мускулите в сравнение с обичайните движение. Ако претоварите мускулите, тяхното нарастване ще се забави, така че по-добре грешете в по-малката посока. Когато мускулите се адаптират, увеличете числото на сериите до две, после до 3. Не се увличайте с теглото и броя на сериите, вашата задача е да поддържате мускулите в тонус, а не да ги правите огромни. Големите мускули няма да ви помогнат при управлението на мотоциклета.            Силовият комплекс трябва да включва в себе си следващите упражнения:            Повдигане на пръсти, клякания, свиване на краката в коляното назад, коремни преси, лицеви опори и т.н.            Силовата тренировка може да се провежда с тренажор или тежести. Тренажора позволява да съкратите времето за тренировка и е по-лесно за ползване. Свободните тежести, освен мускулите, тренират още и координацията, защото трябва да поддържате равновесие по време на упражнение на движенията.            Лично на мен повече ми харесва тренажора, защото искам да се отърва по-скоро от тренировката. Ако имате някакви проблеми със здравето се консултирайте с лекар.            СПЕЦИАЛЕН МОТОЦИКЛЕТЕН ФИТНЕС. Повече професионални състезатели поддържат мнението, че за занимаващите се с мотоциклетен спорт най-важни са мускулите на долната част на гърба и краката. Например, многократният победител в АМА Гранд При 250 Рик Оливър, счита силният гръб за основа на успеха. Той съветва да използвате ръцете си само за управление и в никой случай като опора. А теглото на тялото се носи основно от мускулите на гърба. Оливър също така съветва да не забравяте и за мускулите на предрамото..... които се напрягат от операциите с газта, спирачката и съединителя по време на продължителни състезания.            В 80-те години се състезавах на двутактна YAMAHA RZ500, снабдена с 4 карбуратора и съответно 4 възвратни пружини. След състезанието не си чувствах ръцете и ме боляха в течение на няколко дни докато не започнах да правя специални упражнения. Оказа се, че най-добре е да стискам гъба за миене на съдове. Усилието е малко, но достатъчно. Целта не е мъртва хватка, а издръжливост.            Силните крака могат да работят като спомагателни амортизатори и да разтоварят гръбнака от резки тласъци на неравен път. Ник Хайден – шампион в СУПЕРБАЙК всеки ден по 1 ч. стиска с колена резервоара на своя мотоциклет, за да укрепи мускулите на бедрата си. По време на състезание те му помагат в завой.            Не трябва да забравяме за зрението. Не съм се обръщал към офталмолог, докато не разбрах, че не мога да виждам информацията на таблото на стадиона. Слагайки очила, установих, че съм губил колосално количество информация заради лошо зрение. Още следващото състезание свалих почти по секунда от време по за кръг, защото за първи от много години виждах къде карам. Освен скорост очилата ми вдъхнаха увереност и безопасност.            Ако вие подозирате, че имате проблеми със зрението, отидете на лекар. Това малко усилие може многократно да подобри вашето каране.  Много мотоциклетисти, които имат проблеми със зрението, си правят операции на очите, за да коригират зрението си. Помнете, че ефективността на зрението се променя в течение на деня. Очилата и стъклото на шлема трябва да бъдат абсолютно прозрачни и да нямат драскотини. Използвайте специална материя за тяхното почистване. Ако са надраскани – сменете ги.            Оливър играе бейзбол, за да тренира постоянно своята реакция, координация на движенията и периферно зрение, толкова важно за мотоциклетистите. Професионалните състезатели дори наемат треньори, които им помагат да тренират зрението си.           ДИЕТА. За да поддържате добра физическа форма, е важно правилно да се храните. Не си струва да ставате фанатични привърженици на диета, трябва да има граници. Намаляването на общото количество храна за деня ще ви помогне да стабилизирате теглото си. Ако след ядене не се чувствате преял, значи всичко е ок. Главното е да не намалявате количеството на белтъчините, тъй като те са нужни на мускулите. Най-добре е да намалите количеството на въглехидратите, които се съдържат в сладкото, хляба, макароните и т.н. Помнете, че ако не изразходвате калориите, получени с въглехидратите, те се превръщат в мазнина. Избягвайте прегряването и обезводняването. Винаги поддържайте правилен температурен режим на организма си и не допускайте обезводняване.            По повод на методите съществуват много противоречиви мнения. Метода зависи от климата. Веднъж, по време на 6-часово състезание по издръжливост, почувствах, че прегрявам. За щастие, предишната вечер гледах новини, в които имаше тема за футболист, починал на терена от топлинен удар. Запомних симптомите, които е имал – болки в главата, световъртеж, отпадналост. Внезапно разбрах, че всички тези болки ги имам и аз. После установих, че започнах да се държа неадекватно и се прибрах в бокса. Повече от всичко ме порази колко бързо се влоши моето състояние. Следващите 4 часа изкарах в климатизирана  стая, лежейки в поза на ембрион. Съотборниците постоянно ме наливаха с вода. Изпих повече от галон. Преди състезанието реших, че съм изпил достатъчно количество вода. СТАРАЙТЕ СЕ ДА НЕ ДОПУСКАТЕ ОБЕЗВОДНЯВАНЕ! Внимателно следете за своето и на другите в групата състояние.            ОХЛАЖДАНЕ С ИЗПАРЕНИЕ. С помощта на отделянето на пот, организма поддържа температурен режим. Веднъж ми се наложи да прекося пустиня в Калифорния при температура на въздуха повече от 130 градуса по F. Намокрих вълненият си пуловер, облякох го под якето и съвсем леко отворих вентилационните отвори. По време на движението въздухът проникваше под якето и изпаряваше водата , така охлаждаше моето тяло. Нормалната температура на човешкото тяло е 98.6 F. Ако температурата на въздуха е повече от тази стойност в никакъв случай не трябва да се събличате, защото това само ще увеличи температурата на  тялото ви. Вентилацията на екипите е проектирана за 80-95 градуса. Помнете, че тялото отделя пот за поддържане на температурата, затова пийте много течности. Съществуват специални спортни напитки, съдържащи различни соли, захар, витамини и минерали, които бързо се усвояват от организма. От собственият си опит ви съветвам да ги пиете резредени с вода в пропорция 1:1. ИЗВОД: надявам се, задачата е ясна. Нужно е да поддържате добра форма, да тренирате гърба и краката си, да развивате издръжливост на околораменните мускули, да следите за зрението, да си тренирате реакцията , правилно да похапвате и да не оставате без вода. Затова ще получите възможност да карата по-бързо и безопасно и да извличате повече удоволствие от процеса.В качеството си на бонус можете да разчитате на дълъг живот. Защото ПЪРВО: здравните проблеми ще ви заобикалят, ВТОРО – ще можете по-добре да се справяте с аварийни ситуации. Нужно е тренировките да ви станат навик. Ако ви харесва да ходите в зала, сте изминали половината път, а ако вие, както и аз, търсите повод да пропуснете тренировката, ще ви дам съвет – тренирайте с приятел. За мен такъв приятел стана Мейси – кучето на моят приятел Рей. Започнах да я разхождам и с удивление се изненадах, че това ми харесва. Сега всеки ден изминаваме по 10 км, ако съм с ролери и 20. При това съвършено не е важно през коя част от денонощието ще се разхождам. Мейси винаги е готова да се присъедини. С такъв партньор е невъзможно да загубиш форма.     ЧАСТ 5, Глава 20. Най-добре описва подхода към екипировката древната източна мъдрост: “В добри обувки, забравяш за краката си”. По същият начин в добра екипировка забравяш за тялото си. Лошата екипировка не само понижава комфорта, а и ограничава движенията, което може да доведе до авария. Мотоекипировката е създадена за защита на водача от капризите на времето и травмите при падане. Правилно подбраната екипировка превръща всяко пътуване в удоволствие. А неподходящата е способна да развали всяко чудесно пътешествие. При създаване на екипировките целта е да се намери компромис между комфорта и безопасността. Достатъчно лесно е да постигнеш едното, но само майсторите могат да успеят и в двете направления.При покупка трябва за себе си да решите в коя посока да изберете този компромис. За правилното решение е нужно да знаете основните свойства на материалите и технологиите. Репутацията на някои производители е  по-добра от други, но това не значи, че оборудването трябва да се купува само по марката. Всички производители имат качествени модели, но качеството не е единственото, на което трябва да обръщаме внимание.Страна на произход: произхода на изделието може много да каже за него, но не съществуват някакви основни правила. Качеството на продукта определя неговата цена, която включва труд, материали и разход за дистрибуция. Индустриалните страни като САЩ, Германия, Великобритания, могат да произвеждат висококачествена продукция, но себестойността на труда в тези страни е много висока. За това много компании преместват производството зад граница. Развиващите се страни Корея, Пакистан, Китай, могат да произвеждат трудоемка продукция като комбинезони и ръкавици, много по-евтино. Простите изделия като тениски, себестойността на които изцяло зависи от материала, могат да бъдат произведени във всяка страна. Болшинството от мотоекипировката е много трудоемка, затова почти всичко се произвежда в Далечният Изток. Например изделията с марка  HD, се произвеждат в Корея. А JR в Пакистан.ИКОНОМИКА. Всяко изделие преди да попадне на стелажите, където можете да го купите, изминава дълъг път. Разходите по този път са главна част от стойността на изделието. Например, себестойността на чифт мото-ботуши е 24 долара. Производителят, който в даденият случай наричаме вносител, ги продава за 34 долара. Дистрибутора иска за тях вече 53, а крайният търговец – 125. Съществуват производители на висококачествена продукция, имащи производство в страната на крайната продажба. При същата схема на дистрибуция, крайната цена достига 350 долара. Ако, разбира се, искат да поддържат подобно ниво на рентабилност, но като правило такива производители имат две преимущества – гарантирана поддръжка и контрол на качеството.МАТЕРИАЛИ. При избор на екипировка отначало е нужно да се разберем с материалите. Естествената кожа притежава отлична износоустойчивост и издръжливост. Поради това практически всички състезателни комбинезони, се изготвят от нея. Но има различни кожи. Обработените кожи на елен, лос или кенгуру по-добре издържа на изтъркване, отколкото телешката кожа, а след пране остават меки, но са много по-скъпи. Кожата на кенгуруто е най-лека при еднаква здравина, но има различна дебелина. Освен това е много трудно да се намери достатъчно голямо цяло парче от такава кожа заради това комбинезоните от кенгурува  кожа се шият от парчета. Качеството на кожата много зависи от изработката. Ако използвате много боя, то кожата ще започне да се цепи. Освен това остатъкът  от боята ще премине в кожата ви. Склонността на кожата към зависи и от pH на вашата кожа. Ако кожата ви е киселинна, избирайте светли кожени изделия защото те по-малко линеятСравнително неотдавна технологиите за преработка на кожите извършиха пробив. Сегашните кожени изделия могат да се перат в перална машина. Имам такова яке и мога да кажа, че е много добър изборМоже да се каже, че естествената кожа се е превърнала в стандарт за мотоциклетистите , но в последно време все по-силно навлизат синтетичните материали . Синтетиката се разделя основно на две категории. Едната е найлон, а другата –арамид , по-известна под търговската марка на Дюпон - кевлар и кордурИдеалният материал трябва да бъде достатъчно здрав и еластичен, за да не се скъса при изтриване. Качествените найлони са достатъчно здрави и имат добра еластичност. Арамидите са много по-здрави но не притежават еластичност. За това при производството на материал за екипировка се използва смес от арамиди и специални разтегливи материали, като Спандекс Най-много се използва смес от 30% арамид и 70% Спандекс.Всички преимущества на добрите материали се губят, ако шева не е качествен. Конеца трябва да е от найлон, за да се разтяга, арамидната нишка при натоварване разрязва материала. КРОЙКАНачина на съединяване на детайлите на дрехите е много важен. Шева е слабото място, колкото по-малко шевове, толкова по-добре. Евтините панталони и якета се шият от много парчета. Ако искате да украсите своя комбинезон, по-добре направете апликация на голямо парче кожа и го пришийте цяло, отколкото да кроите и пришивате отделни елементи.Типа на шева е също така от значение, на колкото по-критично място е шева, толкова по-добре трябва да е защитен от изтриване при падане.Всяка дупчица намалява здравината на кожата, затова многото шевове не винаги са добре. Разстоянието между отворите на перфорирана кожа трябва да са не  по-малки от 1,5 см., в противен случай мястото може да се разкъса при падане. ЗАЩИТАЗащитните елементи в мотоекипировката притежават различна способност да поглъщат ударите. Най-добрите от тях са изработени от високотехнологични пенести материали, способни да превръщат енергията от удара в топлина. Отвън са покрити с твърда облицовка,която разпределя удара на максимална площ пяна. Защитата на гърба е конструирана така, че да отведе натоварването от гръбнака към по-издържливи места.Защитата е ефективна, само ако се намира на правилното място. Ризниците станали популярни в последно време не могат да задържат защитата на място, ако се ползват самостоятелно както обикновените якета. Поради това те са подходящи само при спокойно каране. На писта, върху тях трябва да се облече яке, или да се използват класически решения. ОБЛЕКЛОЗа писта най-добре подхождат целите комбинезони, или такива, при които, якето и панталона се свързват с цип. В противен случай якето може да се повдигне при падане и да лиши тялото от защита.Изборът кожа или синтетика е сложен. Кожата е тежка, в горещо време е некомфортна, затова пък отлично издържа на изтъркване и е по-лесна за ремонт.Синтетиката е много по-комфортна за всекидневно каране, но издържа само едно падане, жертвайки се заради собственика си. Помнете, че и най-скъпата екипировка е многократно по-евтина от вашата кожаЗа улично каране аз предпочитам синтетичните костюми. Те имат удобни джобове, а с помощта на подплати може да се приспособяват за различно време. Някои костюми имат защита от много добро ниво, позволяващо да се използват при всякакъв вид каране.На писта съм винаги с кожа. Ако често сте на писта ви препоръчвам да си ушиете комбинезон по поръчка. Първо е по-удобен, второ шивача ще ви предложи и помощ при евентуални ремонти. РЪКАВИЦИРъкавиците са много важен елемент от екипировката, защото се намират между вашите ръце и основните органи за управление на мотоциклета. Винаги ми е било трудно да открия чифт, който да ми пасне, затова започнах производство на собствена конструкция. Ръкавиците преди всичко трябва да бъдат меки и гъвкави. Най-добрите ръкавици се правят от кожа на лос, елен, кенгуру, теле, агне и крава. Кожата се разтяга при употреба, затова при проба, ръкавиците трябва да са леко стегнати. Те трябва да имат и допълнителна защита на местата, които най-много страдат при падане- дланите и кокалчетата. Модните сега карбонови накладки на кокалчетата не са най-добрият избор. При удар, карбона се разпада на много остри парченца, които могат да ви наранят. Ако ви харесват такива, с изразена защита на кокалчетата, най-добре си вземете такива с пластмасова защита. Добрите ръкавици имат надеждна система за закопчаване, която ще ги задържи на място при падане. . Обикновените или работните ръкавици са направени да се свалят и слагат лесно и не са подходящи от тази гледна точка Старайте се да избягвате и такива с множество шевове. МОТОБОТУШИДо неотдавна можеше да си купим чифт боти, които да ни служат вярно много години. Сега пазара е запълнен голямо количество нискокачествени мотоботуши, направени от синтетични материали и облепени с пластмасови планки с цел да се повиши защитата. За наше съжаление, производителите установиха, че тези ботуши се продават добре и често. За наше щастие, обаче, на пазара останаха производители, които предлагат ботуши от естествена кожа, с качествена защита и сменяеми подметки. Мототуристите все още могат да намерят и такива с защита от вода. По време на покупката се убедете, че освен че са ви  удобни, те добре прилягат и на екипа с който ще ги носите. Много панталони имат вградена защита на пищяла, затова ботушите трябва да са широки горе. Ако карате с дънки, горната част на ботушите трябва да е тясна. Важно е и гъвкавостта при глезена във вертикална равнина да е удобна за вашият стил на каране. ШЛЕМОВЕ Това е най-важният елемент от екипировката и за него на трябва да се стискате. Ако имате глава за 10 долара ,можете да и купите 10 доларов шлем. Точният шлем трябва плътно да седи на главата без да я стяга силно.Общото правило е да изберете шлем с минимален комфортен размер. Вътрешността на новият шлем има навика да се свива, увеличавайки пространството за главата ви, поради това шлема, който при покупка седи свободно, след време ще започне да се движи свободно и дори може да излети от главата ви при авария. Важна е и формата на вътрешността. Хората имат различни глави ,затова някои производители предлагат и различни вътрешности. Неправилно подбраният шлем, ще доведе до болки в главата на местата с най-голям натиск. Колкото повече шлемове премерите, толкова е по-голяма вероятността да намерите подходящият за вас. Затова, шлем се купува в магазина, а по каталог, се поръчва само ако знаете точният номер, модел и марка. Не използвайте местният търговец за пробна, а след това да поръчате по каталог. Купете шлема от него, ако разбира се той е го е заслужил с нивото на предлаганото обслужване.Поносете шлема възможно повече, проблемите с комфорта не се проявяват след 30 секунди носене.   В номерацията и сертифицирането на шлемовете има много различия. Шлемове се сертифицират в транспортният департамент (DOT) и в SNELL фондацията. И двете организации изпробват способността на шлема да издържи удар, да устои на проникване на външно тяло, да се задържи на главата и да осигури достатъчно периферно зрение. Стандартите на  SNELL са по сериозни, затова те са необходими за състезания. Всички шлемове, преминали през ситото на SNELL, издържат (DOT) проверките. Някои шлемове сертифицирани от DOT осигуряват защитата на SNELL, независимо, че не са тествани от нея. В никакъв случай не купувайте шлем без да има поне DOT.Мотоциклетните шлемове са за едно падане!Те поглъщат енергията на удара чрез разрушаване на вътрешният слой пенест материал. Дори обвивката да е като нова, шлемът може да е негоден, защото материала на вътрешността вече е отработен. Задачата на външната част е да преразпредели енергията на удара на максимално голяма площ пяна и да противостои на проникване. Ако сте падали и шлема се е удрял в земята, най-вероятно ви трябва нов! Ако имате съмнения, се обърнете към производителя, повечето предлагат безплатни консултации.Добрият шлем може да прослужи до 10 години, само ако правилно го употребяваме. Не го слагайте на резервоара и не го дръжте в гаража, където бензиновите пари ще повредят структурата на вътрешността. Не го окачвайте на огледалото или на друг стърчащ предмет, защото натиска ще е съсредоточен на малка площ и ще се образува вдлъбнатина в пяната. От време на време вътрешната част трябва да се почиства. Шлема има и нужда от почивка, редувайте го с друг при всекидневна езда.ARAI и SHOEI са най добрите шлемове на американския пазар. SUOMY и скъпите модели на HCJ също не са лош избор. Не избирайте според марката, вземете този, който идеално ви подхожда.И помнете, че евтиният шлем не е добърЧАСТ 5. ПОДГОТОВКА НА ВОДАЧА
ГЛАВА 21. ТРЕНИРОВКИ НА ПИСТА
За всеки мотоциклетист е полезно карането на писта. Дали участвате в клубни състезания, ходите на  работа с мотоциклета или просто карате през почивните дни, към пистата може да имате само едно отношение – колкото повече толкова по-добре. Разбира се, ако вие сте професионален състезател,вас ви очакват на пистата с отворени обятия, но как да попадне там простосмъртен?
Всичко е много по-просто отколкото вие мислите. Търсенето на пистово време постоянно расте, по целият свят се появяват все нови и нови клубове и  школи, предоставящи възможност да покарате на писта. Посетете местният мотодилър, най-вероятно той спонсорира няколко пистови дни. Ако не, потърсете школа или клуб, които ще ви помогнат. В края на краищата, може да потърсите и  в Интернет.
Но не се хвърляйте на първото попаднало ви предложение. Цената може да варира от $100 до $2000. Вие  можете да попаднете в група, която целият ден ще разучава базови приоми, а можете и да попаднете на напълно свободни тренировки. Така, че най-добре е да разберетеот тези, които вече тренират  в група, какво трябва да очаквате, ако решите да се присъедините към тях.

Защо?
Желанието да отидете на писта поражда много въпроси. Готов ли съм? Как да  подготвя мотоциклета? Какво да бъде налягането на гумите на пистата? Къде е най-добре да изпреварвам? Ще се постарая да отговоря на тези и други въпроси, но за начало ще отговоря на главният въпрос. Защо?
Първо, улицата  не е добро място за търсене на предела на своите и на мотоциклета възможности. На улицата сте длъжни да  спазвате правилата на движението, да следите за трафика и състоянието на настилката. На пистата вие можете напълно да се съсредоточите на управлението.
Второ, вие преминавате през едни и същи завои. На улицата един и същ завой се променя  в зависимост от обстановката, на пистата той остава непроменен кръг след кръг. Знаете неговият радиус, неравностите на платното, пукнатините и  другите особености. Можете в стабилни условия да експериментирате с точките за вход, спиране, апекс, ъгъл на наклон.
Ако вече сте се научили да карате на границата, на пистата може да отидете по-далече. Например, да почувствате, как гумите се държат при поднасяне.
Във всеки случай, на пистата разбирате, че пределите на  мотоциклета са много по-далече от колкото мислите. Възможно е , да сте имали  ситуации, когато сте влизали в завой твърде бързо а после с  ужас сте  наблюдавали  приближаващия се камион. След няколко дни на писта  ще се справяте с такива ситуации без паника, като просто наклоните мотоциклета повече. Паниката  се появява не защото сте достигнали границата, а защото не знаете къде преминава тази граница.
Пистата е не толкова  за отчаяни адреналинманияци, тя е полезна за всички. Нивото на вашите  навици и модела на байка не са важни. Просто идете на пистата и ще се научите да действате в аварийна ситуация спокойно и уверенно. Даже ако сте спокоен и акуратен водач,  това рано или късно ще ви потрябва. Впрочем, винаги има хора,  които не трябва да уговарям. В тях има силен състезателен дух. И не е важно, участват ли те в клубни състезания или се борят за време на обиколка, след известно време стават зависими от пистата. Вие също с удивление може да разберете, че сте завладяни от пистата. За вас има специални клубове, например NESBA (Northeast Sport Bike Association), която предоставя на новопостъпилите по две безплатни излизания от по 20 минути. Те са като дилъри на дрога  - първата доза е безплатна.
Разпространено опасение – ще падна и ще разпилея мотоциклета. Но защо ще падате?  Говорим за един ден на пистата, а не за състезания. Никой не ви кара да карате по-бързо отколкото искате и можете. Риска определяте сами. При това на пистата няма странично и насрещно движещи, всички карат в едно направление и всички са съсредоточени в карането. Няма да карате с някой, който мисли за ядене, слуша музика или говори по мобилен телефон. А  на улицата такива хора са навсякъде. Разбира се, ако рискувате, можете да паднете, но това ще стане в много по-безопасна обстановка, отколкото на улицата.
Има още едно опасение – на всички ще преча. Това  зависи от организацията на деня. Някои клубове едновременно пускат на трасето водачи  с различна подготовка и на различни типове мотоциклети. Разбира се от вида на профучаващите покрай вас  майстори може да настръхнете, но повярвайте ми, че за тях ,това че ще ви изпреварят не представлява никаква трудност, а за вас - никаква опасност. Някои клубове делят водачите  групи по ниво на подготовката, така че вие можете да се запишете в група за начинаещи. В такива групи действа правилото "не изпреварвай" или "изпреварвай само на правите". Разбира се, в такива групи бавният водач ще задържа останалите, но инструкторите могат така да подредят  и водят групата, че да няма проблеми. Ако подозирате, че ще сте най-бавният в групата, поговорете с организаторите, и те навярно ще би помогнат. Въобще, през тези дни цари много дружеска атмосфера, така че смело се обръщайте за помощ.

Как да подготвя мотоциклета?
Изискванията към байка зависят от клуба. За NESBA е достатъчно  да залепите фара и да покажете талон за технически преглед. Други клубове изискват пълна подготовки на байка, включвайки замяна на антифриза с вода и фиксиране на някои  крепежни елементи със специална тел. Узнайте изискванията и отрано подгответе мотоциклета в съответствие с тях.
Всички клубове провеждат преглед на байка преди да излезе на трасето. Ако във вашият клуб това не се прави, сериозно помислете за неговата смяна. Кой знае, какво ще изпадне от тази, “кошница” която всеки момент ще ви изпревари.
Ето минималният списък за проверка:
- Гумите трябва да имат  минимум 75% от протектора и да нямат  пробождания и прорези- Спирачките трябва да бъдат тествани, накладките да не са износени, течност не трябва да тече, болта за закрепване на ръчката на  предната спирачка да е  затегнат.- Закрепването на стойките, стъпенките и изпускателната система да са затегнати.- Веригата и   зъбните колела да не са износени. Веригата трябва да е натегната. Не натягайте веригата твърде силно, защото окачването на писта работи в пределни режими. Използвайте препоръчаните от производителя значения или даже немного отпуснете веригата. Помнете, че натягането се прави с водача в седлото. Ако я регулирате на празен мотоциклет, то тя ще е много натегната.- Осветителните прибори трябва да са налепени, за да не се пръснат парченца по пистата при падане. Съветвам ви да изключите  фара – разтопеният скотч много трудно се почиства.- Огледалата и мигачите също е препоръчително да се свалят.
Някои клубове искат да се смени антифриза с вода. Такова искане не се среща често, защото може да отблъсне евентуални членове. Съветвам ви да смените антифриза с вода, защото, ако той се разлее на  трасето, то ще стане много хлъзгаво и не се почиства лесно. Същото се  отнася и за фиксацията с тел. Малко клубове го искат, за да не губят клиенти. Фиксацията на крепежните елементи се състои в пробиване на малки отвори в главите на болтовете, прокарване на тел през тези отвори и закрепване на краищата на телта така, че да не може да се развие болта от вибрациите. На състезателните мотоциклети така се подсигуряват като минимум болта за източване на  маслото, капачката отвора за наливане на масло и масленият филтър. Но повечето състезателни асоциаций изискват фиксацията на почти всичко  - болтовете за закрепване на спирачните апарати, осите на колелата, капачките на радиатора и др.. Моят  съвет – фиксирайте всичко, дори клуба ви да не го изсква. Първо, това ви гарантира, че нищо няма да се развие от вибрации. Второ, прокарването на телта ви гарантира, че не сте  забравили да затегнете някой важен болт.
Не е лошо преди излизане на писта да поставите защитни тапи. Сега на пазара има тапи за рама, носача на задното колело и кормилото за  всички модели спортни мотоциклети. Тези сравнително евтини неща ще ви спестят маса пари, за възстановяване на пластмаси след падане. Отнасяйте се към тапите, като към защитна екипировка за мотоциклета.
И така, запознайте се с изискванията на клуба и подгответе вашият мотоциклет за пистата. Даже  вашия клуб да не изисква подготовка на байка в съответствие с състезателният  регламент, аз ви съветвам да го направите.



Какви гуми да изберем?
Дните изкарани на писта са отлична възможност да изпробвате състезателни гуми. Всички производители произвеждат модели, изготвени от специални смеси. Тези модели имат някакво подобие на протектор, благодарение на което получават DOT сертификат, но аз не ви съветвам да ги използвате на улицата. А  на писта е друго нещо – те ви позволяват да спечелите време на обиколка или да повишите безопасността при същото време за обиколка. Само не забравяйте да ги загреете добре. Тези гуми  работят при високи  температури, затова  и не препоръчвам да ги използвате на улицата - там няма къде да ги загреете.
Пистата предоставя възможност да узнаете поведението на гумите с които карате по улицата. Обикновените гуми при грамотно управление позволяват много добри времена на обиколка . Но помнете, че сликовете са по-добри за писта, затова не се гонете със състезатели, ако сте с обикновени гуми.

Какво трябва да бъде налягането в гумите?
За улична езда е необходимо да се подържа налягане , според препоръките на производителя. Ако го намалите,  гумата може да прегрее при  дълго каране. На писта  сесията е 20-30 минути, така че може малко да намалите налягането, за да се загрее добре гумата.
Оптималното налягане е нужно да се подбере внимателно. Прави се така: напомпвате гумата до 2,0-2,4 атмосфери. Ако денят е хладен под 15 градуса, започнете с 2,0. Ако е горещо повече от 30 градуса, започнете с 2,4. Загрейте гумата в продължение на няколко обиколки, после дайте газ. В края на  сесията веднага свалете ръкавицата и пипнете гумата. Ако са хладни или леко топли, вие не ст постигнали температурният режим и налягането трябва да се понижи с  0,1атм.. Ако гумите са много горещи и имат по края синкав отенък, то следва да повишите налягането с 0,2 атм..

Може ли да вземем мотоциклет под наем на пистата?
Някои школи предоставят на курсантите подготвени мотоциклети по тяхно искане. Например, Keith Code's California Superbike School взима за обучение само $200 повече, ако курсанта кара техен  мотоциклет. В школата на Фреди Спенсър на курсантите  въобще не се разрешава да използват свой байк за обучение, на всички се дават еднакви Honda CBR600. По-добре е да  използвате мотоциклет на школата. Това ще ви спаси от необходимостта да подготвяте своя мотоциклет и да го закарате до мястото на обучението. Освен  това, мотоциклета от школата ви дава възможност да почувствате преимуществата на професионалната настройка на окачването.

Какво да облека?
Изискванията към  екипировката зависят от клуба. Всички клубове искат: шлем, ръкавици, ботуши и якета. Някои искат панталони със защита, за други е достатъчно, ако обуете още едни джинси от горе.
Мой съвет – излизайте на писта в пълна защита независимо от изискванията на  клуба. Пълната защита включва: цял комбинезон или такъв, на  който якето се закрепва здраво за панталоните, твърда защита на гърба, рамената, лактите и коленете. Ръкавици с краища минимум 6 см. над ръкава. Краищата на  ботушите да покриват панталоните  минимум на 10 см.. Шлем не по-стар от 3 години и нито веднъж да не е падал.
Синтетичните екипи предоставят нелошо ниво на защита, но стесняват свободата на движение върху мотоциклета. Освен това, при падане такива комбинезони страдат много повече от кожените.

Как да се готвим?
За писта е нужно да бъдем в добра  форма. Като правило, денят на пистата минава в шест -седем  20-30 минутни сесии, твърде много за неподготвен водач. Често може да се види, как уморени мотоциклетисти седят някъде на тревата, вместо да карат..
Умората се предизвиква преди всичко от психическо, а не физическо натоварване. Пистата предизвиква езда на предела. В състояние на паника всички мускули прекомерно се напрягат, и затова бързо се уморяват. Често се случва така, че  човек в края на деня кара със същата скорост, както и в началото, а това е заради умората. Затова се постарайте да си създадете комфортна обстановка, постепенно увеличивайки скоростта.
Изморените мускули на ръцете и раменете ви сигнализират, че не сте се отпуснали достатъчно. Старайте се принудително да разхлабвате ръцете и тялото си на всяка обиколка, или поне през една.

Варианти за един тренировъчен ден
Някои карат на писта, за да прекарат приятно свободното си време, но повечето все пак искат да постигнат някакви цели. За постигането на тези цели е нужно да изберете правилен път. Разбира се, може да изберете клуб или школа според парите или разположението, но не по-маловажен фактор за избора се явява методиката.
Всички пистови дни се делят на следващите категории:
- Открит ден. "Благодарим за парите. Можете да вървите да карате".- Контролируем ден. "Не сме школа. Но в случай на нужда - питайте".- Състезателна школа или школа за управление. "Вие сте дошли тук да се учите, така че правете, каквото ви се казва".- Клуб. "Научете се да плувате или потънете. Само не се моткайте"
Всички дни на писта имат определени правила, които се съгласуват с правилата на школата/клуба или с правилата на самото трасе. Ако няма никакви правила, не участвайте в този ден.
Минималните правила са:- Влизането на пистата е възможно само на едно място- Излизането от пистата е възможно само на едно място - Всички карат в една посока. Никога и при никакви обстоятелства не карайте в другата посока.- Никога не стойте на платното на пистата.- Ако по някаква причина е необходимо да намалите, вдигнете лявата ръка или свалете крак от стъпенката,за да  предупредите другите водачи.

Открити пистови дни
Откритите пистови  дни са най-малко организирани, но най-скъпи. Цената се колебае в пределите на $100-200. Организаторите, са най-често някой дилър, или група ентусиасти. Правилата за поведениея на пистата са най-демократични. Някой идиот е способен да развали целият ден, аконе се намери кой да го постави на място . Ползата от такъв ден изцяло зависи от организаторите. Група опитни и сериозни хора  могат да организират всичко на високо ниво. От тълпа идиоти е по-добре да сте далеч.
Като правило, за да се присъедините към нормална група, само желание не стига. Нужно е някой да ви заведе и вие да се вписвате в нивото на групата. Ако сте по-бавен, ще се наложи да ви изпреварват, а ако сте по-бърз ще трябва вие да изпреварвате. Помнете, че отговорността за това носи изпреварващият.

Къде е най-добре да изпреварвате?
Не съществват общоприети зони за изпреварване, тяхното разположение зависи от конфигурацията на пистата. При изпреварване трябва да помните, че не сте на състезание и не дават награди. Ако не можете да се решите да изпреварите, на чувствате, че сте по-бързи, излезте от пистата и отново влезте на нея преди по-бавният водач, или намалете, за да го пуснете по-далече. Това не е така ефектно, както изпреварването с последващо махване с ръка и изчезване в точка, но е-много по-безопасно.
Изпреварването е нужно да се извърши в момента, когато изпреварваният се отдалечи от вас. Например, изпреварване по вътрешният радиус се извършва на изхода от завоя, когато изпреварваният започне да изправя траекторията, премествайки се към външният край на банкета. Може да изпреварваме при спиране в началото на завоя, когато изпреварвания се премества навън към точката за вход. Това изпреварване е по-сложно, защото има риск от пресичане на  траекториите ви, така че бъдете внимателни. Ако не ви харесват изпреварванията на собственна отговорност, по-добре посещавайте контролирани пистови дни.

Контролирани пистови дни
Контролираните дни са малко по-скъпи, но са по-организирани. На трасето винагиегда присътства опитен инструктор, който контролира ситуацията и помога на  новаците. Именно такива дни организира NESBA.
NESBA разделя водачите на три категории - новаци, опитни и експерти. Новаците карат на малки групи след инструктор, който им демонстрира правилната траектория, и следят за това как те я описват. Инструкторът увеличива темпа от сесия на сесия. Новаците не могат да изпреварват инструктора, а един друг могат да се изпреварват само на определени места.
Опитните водачи също карат зад инструктор и не могат да го изпреварват , но могат да се изпреварват по между си където искат, освен в завоите. Инструкторът следи за техниката на управление и за реда в групата.
Групата на експертите няма инструктор и ограничение за изпреварване единственото изискване е, изпреварването да е безопасно. Именно в такива групи карат и самите инструктори.
Карането в NESBA е комфортно за водичи на всякакво ниво, защото винаги може да разчитат на помощ. То е безопасно, защото бавните водачи се намират под наблюдение и изпреварването се извършва с всички мерки за сигурност. Има и водачи, които се намират между групите, карането в бавна група им е скучно, а от бърза изостават. С такива водачи инструкторите могат да се занимават индивидуално, за да повдигнат нивото им до по-бърза група.



Състезателни школи и школи за управление
Школите са много разпространени. Някои от тях предлагат само управление, други добавят и теория. Преди да се запишете в школа, поговорете с тези, които вече са я завършили, прочетете отзиви в печата.
На някои не се харесва твърдата дисциплина в школите, когато е нужно да се изпълнява упражнение независимо от това, колко то е полезно за вас. Някои предпочитат индивидуални занятия, а в школите всички занятия са групови. Като цяло, се постарайте да разберете, подхожда ли ви начинана обучение в школата, за да не съжалявате за загубеното време и пари.

Състезателени клубове
Състезателените клубове са разпространени по целия свят. Познавам човек, състезаващ се на CBR900RR в Русия имам приятел от Холандия, член на друг състезателен клуб. Като че ли навсякъде, където има  двигатели и бензин , а в мъжете тестостерон , рано или късно започват да се състезават. Състезават се даже на моторни косачки, защо да се учудваме на  популярността на състезанията с мотоциклети.
Състезателеният клуб е огромна крачка напред с оглед на безопасност и дисциплина в сравнение с кварталните надпревари. Съществуват регионални и национални клубове, обединяващи състезатели от всички нива от начинаещи до шампиони. За членство в  някои от тях е достатъчно да имаш подготовен мотоциклет, за други искат спортни заслуги.
Обикновено за постъпване в клуб е нужно да се премине теоретично обучение, където ще научите за предназначението на флаговете и, ако имате късмет за особеностите на  трасето. После се провежда практическо упражнение, на което ще ви покажат основните приоми за управление на мотоциклет. Идвайки сутринта, привечер е напълно възможно да се окажете в стартовата решетка на първото си състезание за начинаещи. След гонката е и записването в клуба. Няма да ви приемат само ако направите нещо наистина глупаво, например да се врежете в някой или да се сбиете.
Всеки, който има мотоциклет и няколко стотин долара, има възможност да получи състезателен лиценз Повечето клубове изискват от своите членове наличието на подготвен мотоциклет. Охладителната система да е пълна с  вода, осветителните тела да са демонтирани или облепени, целият крепежда бъде фиксиран. Много хора подготвят по този начин своя пътен мотоциклет веднъж – два пъти, после си взимат мотоциклет специално за състезания.
Едно от преимуществата на членство в състезателе клуб е евтиното пистово време. Например, Central Roadracing Association предлага на своите членове цял ден на писта само за  $50.
Другое преимущество е  съревнованието. Един мой приятел много активно караше по  улиците. Аз дълго го уговарях да постъпи в клуб, но той просто не вярваше, че ще получи на пистата повече удоволствие. Накрая, подавайки се на уговорките, той посети пистата и с удивление разбра, че съвсем не умее да кара. Започна активно да се занимава и се гордееше с прогреса си. Накрая, получи състезателен лиценз, започна да участва в съревнования и чак тогава разбра разликата между каране и състезание. Състезанията не са за всички, но тези на които им харесват, не могат да живеят без тях.

Просто го направи!
Потърсете в Интернет, попитайте в мотомагазините, поговорете с приятели, запишете се в местен клуб или просто участвайте в пистов ден. Елата на пистата, обещавам ви, че няма да съжалявате. Е, ако не паднете. Но така лесно няма да паднете!
Пистата е единственото  място, където може да оцените своите способности и възможностите на  байка. И не е важно, начинаещ ли сте или сте най-бързият сред познатите ви. Излезте на писта и разберете, колко струвате в същност. Награда ще ви бъдат новите навици, които ще използвате и на улицата.
You are here: